На Заключителната конференция „Съвременни политики и практики в образованието по изкуствата и културата през целия живот“, съпроводена от Хепънинг „Визуални Внушения“ и Международна арт акция за визуална култура и свобода на изразяване с участието на членовете на научноизследователския екип по проекта, свободни артисти, ученици от XI и XII клас на Националното училище за изящни изкуства (НУИИ) „Илия Петров”, гр. София, художници-преподаватели по изкуствата от България, Сърбия, Румъния и Македония, проведена в музейното пространство на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма (ИАПИСТ) към УниБИТ, бул. Шипченски проход“ № 69 А, на 11. 05. – 12. 05. 2018 г., присъстваха представители на редица столични културни, художествени и образователни институции и организации, фондации, сдружения и асоциации от неправителствения сектор, ученици от Национално училище за изящни изкуства (НУИИ) „Илия Петров”, гр. София, студенти и преподаватели от УниБИТ, Нишкия университет, гр. Ниш, Сърбия, Тракийския университет, гр. Одрин, Турция, НХА, Институт за управление на знанието, Скопие, Македония, Националният институт за научни изследвания и културно обучение (NIRCT), Букурещ, Румъния, Националната музикална академия (НМА), Националната академия за театрални и филмови изкуства (НАТФИЗ), Факултет по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) към СУ „Св. Климент Охридски“, художници, артисти, писатели и културни дейци.
В конференцията взеха участие утвърдени и млади учени, докторанти, постдокторанти и студенти от България, Сърбия, Турция, Македония и Румъния. В коридора пред аудиторията „Петър Дойчев“ и в музея на ИАПИСТ, бе организирана художествена изложба под наслов „Визуална идентичност и творчески послания“. Участници в изложбата бяха творци от целият жанров диапазон (живопис, графика, скулптура и керамика) и творческо развитие (ученици в НУИИ „Илия Петров“, студенти от НХА и утвърдени български автори). Изложбата бе открита от директора на ИАПИСТ, доц. д-р Румен Драганов.
На хепънинга „Визуални Внушения“, докторант Мериан Велева от Факултета по информационни науки при УниБИТ предстви своята видео арт инсталация „Балони“, а писателя Мюмюн Тахир, носител на Националната литературна наградата „Николай Хайтов“ своята белетристична книга „Високо, зелено, нежно“. Откъси от книгата прочете актьора и писател Стоян Чобанов и студенти от бакалавърската срециалност „Печатни комуникации“ към ФБКН при УниБИТ. Импровизираният пърформанс „Цветовете на водата“ включваше музикална, художествена и танцова импровизация с участието на учениците он НУИИ „Илия Петров“, Самуил Велев, Йонна Нейкова и Дана Куцарова, както и участници публиката, пожелали да се присъединят към творческия експеримент. Идеята за пърформанса, според младите артисти препраща към възгледа, че публиките трябва да се заразяват с изкуство, така че то да бъде отглеждано и да му бъде позволено да участва в преживяването и съпреживяването на художествените метафори. Те твърдят, че творческия процес е абсолютна импровизация, без сценарий, хореография, концепция и тема, които да структурират формата и съдържанието в изкуството.
Международната арт акция за визуална култура и свобода на изразяване включваше различни творчески проекти на градското изкуство и неконвенционални форми на изява. Основната идеята на проявата, според куратора Васил Петров е търсенето и намирането на алтернативни начини за използването на иновативни методи и подходи за привличането и възпитаването на нови публики, чрез споделени пространства в градска и природна среда. Очакванията на участниците в акцията, кореспондираха с разбирането, че въвличането на същите тези публики в творческия процес и в културното и творческо случване, ще доведе до развитие на образователно-възпитателен достъп до художествено съдържание и до естетико-художественото развитие и художествена активност на индивида, общността и обществото като цяло. Те споделиха схващането, че за формирането на художествено-естетическата култура и възпитаване на нови публики е необходимо да бъдат използвани всички налични визуално-комуникативни механизми, в контекста на конструиране на съвременната визуална култура, разглеждана като динамично единство на културни, художествени и визуални практики, навици и умения, споделени визуално-комуникативни пространства и художествени ценности, новите медии, модели на презентация и репрезентация и др.
По време на заключителната дискусия на конференцията бе представена визията на концептуалния модел на иновативна образователна и културно-развлекателна среда за личностно и общностно развитие в процеса на образованието по изкуствата и културата през целия живот. Присъстващите на събитието изразиха общата си подкрепа за създаването му и за неговата реализация в системите на културата, изкуствата и образованието. Прозвучаха изказвания в подкрепа на анонсираните залегнали в копцетулната рамка на модела идеи за формирането и провеждането на отговорни политики на национално, регионално и местно ниво за осигуряване на видимост на българската арт сцена спрямо обществото, институциите, организациите и възможните ползи от нея за изграждане на адекватна представа за съвременните визуално-пластични изкуства и за българската култура като цяло, за повишаване на разбирането и знанията за тях, за възпитаване на ценности и постигане на социална кохезия между различни групи в обществото. Одобрение срещнаха и препоръките, свързани с необходимостта от популяризирането и презентирането на художественото наследство и на произведенията на съвременните визуално-пластичните изкуства в национален и наднационален контекст от страна на публичните културни, художествени и образователни институции (музеи, галерии, иновативни арт пространства, фестивали, културни и арт събития, детски градини, начални и средни училища, висши учебни заведения, неправителствени организации, професионални и гилдийни формирования и др.), в контекста на изграждането на национална художествена идентичност, на формирането и възпитаването на нови публики, на подпомагане разбирането за изкуството в съвременната постмодерна културна ситуация и в условията на културна глобализация. Особено внимание предизвикаха идеите, свързани с реализирането на концептуалния модел във връзка с осигуряване ефективното функциониране на самите системи на културата, изкуствата и образованието по отношение на провеждането на политики и изпълнението на програми, ориентирани към преосмисляне на значението и ролята на изкуството върху интелектуалното развитие на индивида, общността и обществото като цяло, за формирането и възпитаването на ценности и норми и за развитие на творчески способности, умения и навици чрез интеграция с други естетико-художествени дейности.
