Венецианско биенале поставя началото на историята на международните биеналета. То е първото в света, още от 1895 г., и най-голямото подобно изложение за изкуство – в момента е 56-ото поред. В исторически план този тип художествени форуми са своеобразно продължение на световните индустриални изложения, първото от които се е състояло в Лондон през 1851 г. От неговото издание през 1932 г. се ражда и едноименният кинофестивал. На този фестивал е прожектиран за първи път първият „Франкенщайн”, първият „Доктор Джекил“ и „мистър Хайд”, първият… въобще история, история, история…
Градът на дожите диша и живее с историята. Част от площта на биеналето е разположена в Арсенала – някогашното сърце на Венецианската република. Без съмнение изкуството има нужда от подкрепа. Арсеналът е историческа сграда, буквално разделяща източната част на Венеция на две, която е намерила своята нова функция в съвременната история на града, на държавата и на света.
Освен основните площи Биеналето се е пръснало из целия град под формата на съпътстваща програма, в която „участват“ частни галерии, обществени сгради и църкви. В една такава съпътстваща изложба през 1999 г. България, след дълго отсъствие, се изявява в лицето на специално поканения роден авангардист Недко Солаков.
Другата основна площ на Биеналето е парка Жардини – където се разгръщат подобни идейно-смислови релации в множеството показани инсталации. За разлика от България, всички съседни държави участват в Биеналето. Македонската представителка Елпида Хаджи Василева участваше в съвместен проект, реализиран на основния терен на Биеналето – Арсенала. Присъстваха и страни като Ирак и Сирия – държави, подобно на Украйна, раздиращи се от вътрешни въоръжени конфликти. Като контрапункт на това беше съвместното участие на Индия и Пакистан – страни с дългогодишен тлеещ конфликт, които (без да имат собствен павилион) са финансирани от фондация.
За отбелязване е павилионът на Русия и работата на Ирина Нахова – гигантска глава на летец на свръхзвуков изтребител, на Англия с участничката Сара Лукас – реплика на вече спадналото надуваемо куче на Джеф Кунст, на Япония с творбата „Ключът в ръцете” на Шихару Шиота – 50 000 събирани от цял свят ключове и две стари лодки. Павилионът „Нордикс” с огромните счупени прозорци, канадският павилион, безспорните естети в италианския павилион, и още, и още… Неслучайно професионалната гилдия споделя мнението, че Венецианското биенале е законодател в съвременното изкуство и е много по-малко комерсиализирано в сравнение с останалите международни подобни форуми. Неминуемо се уверяваме в истинността на фразата „Виж Венеция, но пазарувай на Арт Базел”.
Библиотеката на Биеналето е представена със сбирка от печатни издания, проследяващи историята на арт форума, като албуми, каталози, плакати, афиши, програми и др. В същата сграда се провеждат прожекции на филми, литературни четения (тази година – основно на „Капитала” на Карл Маркс), концерти и други арт събития, които са част от съпътстващата програма. По този начин самото Биенале се превръща в едно своеобразно преминаване от един вид изкуство към друг, за да се стигне до ежегодните биеналета на литературата, на театъра и самия кинофестивал.
